Модерният термос е изобретен през 1892 г. от шотландския учен сър Джеймс Дюар.
По това време той провежда изследвания върху втечняващи се газове. За втечняване на газове при ниски температури първо беше необходим контейнер, който можеше да изолира газа от външната температура. Той възлага на производителя на стъкло Бърг да издуха-издуха стъклен съд с двойни-стени, покривайки вътрешните стени на двата слоя с живак и след това евакуирайки въздуха между слоевете, за да създаде вакуум. Тази вакуумна колба, наричана още "Дюарова колба", може да поддържа температурата на течността вътре за определен период от време, независимо дали е студена или гореща. Тъй като термосите се използват главно в дома за поддържане на топла вода, те се наричат още бутилки за гореща вода.
Конструкцията на термос не е сложна. Състои се от дву{1}}стенна стъклена облицовка, с вакуум между двата слоя, а обвивката е покрита със сребро или алуминий. Вакуумът предотвратява конвекцията на топлината и тъй като самото стъкло е лош проводник на топлина, сребърното покритие отразява топлината, излъчвана от вътрешността на контейнера, обратно в контейнера. Преносът на топлина става главно чрез три метода-проводимост, конвекция и излъчване. Когато пространството между двете стени на контейнера е вакуум, липсата на въздушни молекули естествено блокира топлопроводимостта и конвекцията. Добавянето на отразяващ слой към вътрешната стена допълнително намалява топлинното излъчване, което води до високоефективен и евтин изолиран контейнер. Обратно, ако бутилката съдържа студена течност, тя предотвратява излъчването на външна топлина във вътрешността. Запушалката на изолирана бутилка обикновено е направена от корк или пластмаса, като нито едно от двете не е добър проводник на топлина.
